Отново съм тук и отново ще пиша за Любовта.
Тази вечна тема. Постинга ми е провокиран от cefulestefan - Има ли "истинска любов"?!
   „Кой ще каже какво е Любов?” Така се пее в една песен на Тоника… Никой в този свят не е дал точно определение на тази дума. Тя е събирателен символ, включва толкова много неща в себе си: стремеж, красота, сила,… може да бъде физическа, механическа и духовна, или божествена... Тя е онази космическа сила в света, която тонизира човешкия организъм. Дава импулс на човешкия живот, става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света. Истинската любов не познава страха. Тя е сила, която преобразява всичко и спасява човека. Тя идва в реална, жива форма и премахва всички прегради. Който се домогне до нея, влиза в областта на разумността. Само топлината на любовта е в състояние да премахне всички съмнения, подозрения, разочарования в живота. Тя наистина прави Чудеса. Заради нея хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили. Любовта облагородява човека и подобрява условията му на живот. Затова, каквото и да прави човек, трябва да го прави с много любов. Ако сте поканили веднъж любовта да се качи на гърба ви, трябва да я занесете до края на нейния път. Колкото и да тежи, не правете опити да хвърляте от гърба си, защото тя ще ви създаде по-голямо нещастие. Ще я носите, докато най-после тя сама слезе от гърба ви. Ако сте направили „грешка да сложите" любовта на гърба си, не правете втора грешка – да я хвърлите от гърба си. Издръжте докрай!

Ако знаете колко щастлив ме направихте тази вечер с тези нови теми по моята.

Нямаме достатъчно разум за да я обосновем като смисъл, тя е смисъла и е преди смисъла. Просто можем да я имаме. Да й се отдадем с цяла душа и сърце.